Вихър от насилие и бедност - гладуващи семейства се приютяват от бойното поле на столицата на Хаити

Отляво и отдясно са изгорени и унищожени предприятия, пред нас на кръстопът стопираме, с цел да заснемем необитаем път, посипан с парчета и изгорели коли, ограден от опожарени здания.

Това е полесражение, толкоз е просто.

Невероятното е, че това е центърът на Порт-о-Пренс, сърцето на столицата, където се намират президентският замък, френското посолство и разнообразни държавни здания.

Трябва да е цялостно с хора, само че в този момент не е по този начин.

Тук борбата постоянно е интензивна. И сцените, които снимаме, в действителност са единствено отличителни белези на насилието в този град.

Какво се случва в Хаити?

Павилионите на пазара са празни, редиците от магазини са затворени и затворени.

Виждаме самотна бронирана полицейска кола да пази един от пътищата водеща към президентския замък, в очакване на възобновяване на бандитските офанзиви.

А на друга укрепление уединен служител на реда, тежко въоръжен, пази различен път водещи до държавни здания.

Бяхме тук в петък, успяхме да заснемем за малко отвън президентския замък, само че до събота имаше яростна престрелка в региона, тъй че снимахме от близкия хотел като полиция и членовете на бандата си размениха огън - звуците на пукотевица пращяха във въздуха.

На друго кръстовище въоръжени служители на реда, носещи черни балаклави и каски, се пробват да насочат трафика надалеч от най-опасните зони. Голямо бронирано транспортно средство, надупчено със следи от патрони, патрулира около нас.

Около нас хората натрупат светските си богатства върху рейсове. Те се насочат на юг към фамилията си в провинцията.

Но няма безвредни направления от Порт-о-Пренс и билетите са скъпи, тъй като водачите на рейсове имат да подкупи бандите да минат. Дори тогава няма гаранция за сигурност от обир или похищение.

Останаването не е алтернатива за мнозина.

Някои, които нямат къде да отидат и са изгубили домовете си, се тъпчат в учебни заведения и колежи, които в този момент са лагери за вътрешно разселени хора.

Децата се крият под учебните чинове. Образованието от дълго време е изоставено в тези здания.

Прочетете повече:
Какво се случва в Хаити?
Бдители, защитаващи квартала на Хаити 'tooth and nail'

Няма храна, няма домове, няма пространство

Докато беседваме с хората, две изтощени и нежни възрастни дами потупват продуцента ми по рамото и стартират да сочат коремите си.

Те споделят, че умират от апетит, разтриват стомасите си и желаят храна.

Хранителната помощ идва тук, само че в никакъв случай не е задоволително - има просто прекалено много хора за изхранване.

За да се усложни казусът, продължаващите боеве затвориха летището, а морското пристанище от време на време също е затворено, което значи, че хранителната помощ не може да влезе. И когато стане, от време на време е плячкосван от банди.

Цели фамилии са на лагер в едно учебно заведение, което посещаваме, множеството са изгубили съвсем всичко и са заседнали.

Джими Жан Джулиан, координаторът по гражданска отбрана, който дава отговор тук, ми сподели, че има 6500 живи хора в учебното заведение и 33 000 души, разселени от насилието в столицата.

„ Като координатор би трябвало да оценя всички лагерите и мога да кажа, че е доста мъчно, освен тук в това учебно заведение, само че и в целия Порт-о-Пренс.

" Те са доста травматизирани, тъй като не са привикнали да живеят по този начин, няма усамотение за взимане на душ и друга персонална хигиена, малко храна и те са като сардини, които живеят една върху друга, тъй като няма място “, сподели Джулиан.

" Ние бягаме "

Сред разселените, живеещи тук, е Нерлайн Огюст. Тя е тук със фамилията си и споделя, че са били принудени да се местят неведнъж поради насилието.

„ Ние бягаме, бандите ни изгониха, това е третият ни лагер, “ сподели тя.

Попитах я дали знае за какво домовете им са опожарени.

„ Не знаем, знаем единствено, че бягаме, нашите къщи са били изгорени и ние бягаме, и не живеем, няма живот, ние сме в бедност, не спим, уплашени сме и не се храним добре, " Nerlyne отговори.

Това, което би трябвало да бъде красива карибска страна с оживена столица, е заседнало във въртоп от принуждение и беднотия - и празнина в водачеството.

Те се молят нещата да се подобрят, само че мнозина се притесняват, че в действителност може да се влошат.